LUXIMMO е част от Stoyanov Enterprises
Luximmo

Арх. Димитър Калоянов: Как да запазим София зелена без да пречим на инвестициите?

Новини Dir.bg

17.08.2017

В последните години София се промени много – може би, от влизането на България в ЕС настъпи раздвижване на инвестиционните интереси. И започна интензивно строителство на различен тип сгради, особено в столицата и големите градове на страната. И в тази връзка изникна въпросът как предпазваме зелените системи на града от изсичане? Дори вече говорим за съхраняване и увеличаване на зеленото богатство на средата, в която живеем и работим.

От гледна точка на законите и наредбите нещата са сравнително ясни. Проблемът идва от това, че интересът на инвеститорите е да изпълнят до максимална степен възможностите за застрояване във всеки един конкретен имот. При стартирането на един инвестиционен проект се прави заснемане на съществуващата растителност във всеки имот и така се оценява до каква степен тя може да се запази.

От друго страна наредбите, свързани с тази дейност, изискват осъществяването и реализирането на 100% паркоместа за всеки имот в сградата. Това води до разнобой и проблем, свързан с желанието на администрациите да извършват контрол върху растителността, но от друга страна – с амбицията на инвеститорите да постигат в максимална степен своите цели. По проект обикновено се предвижда от 30% до 50% озеленяване във всеки имот, което реално не се реализира. В такива случаи се предвижда подземен паркинг, а върху него би трябвало да има съответната зеленина – един доста скъп процес. Мисля, че България няма опит в подобни реализирани проекти, макар възможностите да са налице. Все още проформа се изпълняват изискванията за озеленяване, а всичко останало се бетонира с цел да се използва за паркиране.

В старите кооперации в центъра на столицата, в които има големи дворове с всякаква зеленина, пълзящият процес на бетониране в полза на паркоместата върви с пълна сила. Същото е и при новите, и при старите сгради. Законите не разделят проектите в частта дали има вече построена сграда или се прави нова. Поглеждайки в дворовете и в централните части на София, си мисля, че когато са ги проектиралине са имали необходимост от паркоместа, сега всичко е много по-различно.

Изсичане на дървета между старите кооперации не е разрешено, дори е незаконно, има предписани и санкции от служби, които би трябвало да осъществяват контрол. Всеки един имот наистина си има ограничения за това какъв процент може да бъде застроен, какъв процент зелени площи да има, но не се спазва. Обикновено, ако има реакция, то тя е по сигнал. Прави се проверка по жалба, съставят се актове, но до каква степен се изпълняват, не е ясно. Нямаме много опит в тези взаимоотношения между администрацията и гражданите.

Бил съм свидетел как хора протестират срещу премахването на растителността в съседни на техните имоти и в околността, но когато погледнем към техния личен имот – в него няма нито едно дърво. Не е ли абсурд? Според мен, има нужда от дисциплина в обществото, имаме много път да извървим в тази посока. А администрацията да влезе в своите функции.

Граждани алармират периодично за изсичане на стари дървета по улиците и булевардите на София и големите градове. Тук думата имат еколозите, ландшафтните архитекти, особено тези, които работят в общинските администрации. В СО има специална дирекция "Зелени системи", която упражнява контрол върху тези процеси. Специалистите там оценяват всяко едно дърво – дали е опасно, дали е изсъхнало. При публичното озеленяване процесът е по-различен и е въпрос на компетентност от тяхна страна да се съхранят зелените коридори, ако се действа съвестно.

Има опити да се изгради облик на София като зелен град, със сгради, украсени с цветя, но нямаме традициите на градове в Европа като Виена,Париж, Рим и др. Имаме още да се учим. У нас, например, досега нямаме контролен орган, който да реши дали една сграда изглежда добре или не. На никакъв етап от проектирането и строителството този естетически критерий не е предвиден. За по-значимите сгради в един град може да се направи представяне, обществено обсъждане, но засеганямаме такъв подход. А съвремието го изисква. Защото настроенията и чувствата ни вече в голяма степен зависят от архитектурата на мястото, където работим, живеем, където се разхождаме. Външната среда е като обзавеждането ни в къщи – трябва да я направим красива и хармонична.

Свикнали сме обвиняваме и да искаме, когато стане дума за озеленяване. Но, за да продължаваме да живеем в уюта на зеления град, трябва да сме добре информирани, да изискваме повече от себеси и да се борим за това. Наредби и закони затова има достатъчно, не че са съвършени, но на нас ни липсва все още връзката институции – администрация – общество. Тезитри "кита" трябва да са обединени от общи цели. И най-важното – хората да са мотивирани, да знаят точно какво искат и как да го постигнат, това е двигателят, за да живеем в по-добри и по-красиви градове.

-------------------------------------------------------------

Д-р арх. Димитър Калоянов, преподавател във ВИАС, главен координатор на Лятната школа по архитектура с участието на български и сръбски студенти, които учат в тези специалности в София и в Ниш.

Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.

Вие запазихте този имот или селекция в списъка "Любими имоти"
Картата зарежда селектираните имоти