LUXIMMO е част от Stoyanov Enterprises
Luximmo

Къщата на фабриканта Киро Стефанов

historicalroutes.bg

16.03.2020

Кръстовището между улиците „Московска“ и „Париж“ e преплело следите на много десетилетия и векове от историята на София. На това място, само с един поглед и завъртане, можем да обхванем толкова много цветове, архитектурни стилове и истории, разказани от базиликата „Света София“ (храмът на Божията Премъдрост и „кръстник“ на града), една от първите и най-красиви жилищни кооперации (палатата „Света София“), домът на първия български министър-председател… Тук е и великолепната къща на сливенския индустриалец Киро Стефанов.

Той и двамата му братя са управлявали семейната фабрика за платове, печелила награди за качество от международни панаири и неслучайно изпълнявала поръчки за царското семейство. През 80-те години на XIX век баща им Георги е създал фабрика за платове в близост до Сливен – първият индустриален град по българските земи.

Тримата братя Киро, Стефан и Апостол наследяват и управляват предприятието след смъртта на своя баща, преодоляват пожар и перипетии, така че в крайна сметка разширяват и доразвиват бащината фабрика. Сякаш упорството и умението в управлението на фабриката се отразяват и в работата на брата Стефан, докато е министър на финансите между 1931 и 1934 г. В тези години България полага основите на икономическия си просперитет от 30-те, въпреки Голямата депресия в световната икономика.

Но изящният дом напомня не само за предприемчивостта на едно българско семейство, а и за неповторимата съзидателност на архитект Никола Лазаров. Наследник на възрожденския дух на Карлово, Никола Лазаров е един от знаменитите строители на следосвобожденска България. Завършил през 1893 г. Ecole speziale d’Architekture в Париж по време на зараждащото се ар нуво (art nouveau), творецът е съчетавал архитектурни мотиви от тогавашното време, но и от по-старите класически епохи, за да създава свои неповторими комбинации.

И като имаме предвид техния принос към изграждането на младата столица, съвсем заслужено е, че Лазаров подписва своите публикации на тема „Нашата столица. Нейното благоустрояване и разкрасяване“ във вестник Дневник с псевдонима „К. А. Софийски“. В този случай, ъгловото разположение на имота е позволило на Лазаров да разгърне своята архитектурна фантазия като оформя ъглов акцент на сградата, ограден с два пиластъра. Пиластрите са прекъснати между втория и мансардния етаж с характерния за Лазаров фриз от преплетени листа, последван веднага от солиден корниз. Ъгловата част на мансардния етаж завършва с нов корниз и фантастичен фронтон, останал неповторен на друго място в София.

Всичко това доказва майсторството, с което Никола Лазаров използва похвати от различни епохи – гирляндите и листата на ар нуво и сецесиона, редом до балконите с балюстри и членението (делението) на фасадата с пиластри, напомнящи за Ренесанса и Барока. Не по-малко вълнуващ е и интериорът. Една сграда-завещание, която е истински пазител на духа на София и е за вдъхновение на днешното ѝ общество.

Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.

Вие запазихте този имот или селекция в списъка "Любими имоти"
Картата зарежда селектираните имоти