LUXIMMO е част от Stoyanov Enterprises
Luximmo

Статия в 24часа.bg: Тамаш Хак-Ковач: Няма много политици в Европа, способни да обяснят на хората защо животът поскъпва

Вестник "24 часа"

28.03.2022

Пикът на инфлацията ще е тази година, но това не означава, че след това цените ще паднат, казва председателят на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК Войната в Украйна ще ускори прехода към чиста енергия

Невиждано - бизнесът реагира на войната с решения, базирани на морални принципи.

Няма балон на имотния пазар в България.

Правим жертви, но поколенията преди нас правеха по-големи.

- Г-н Хак-Ковач, Банка ДСК беше отличена в инициативата на “24 часа” “Бизнес хонорис кауза” за своята корпоративна социална отговорност. Защо е важно за една компания да помага на общността, в която работи?

-  Има едно известно писмо на американската корпорация за инвестиционен мениджмънт “Блек Рок” отпреди две години, в което се казва, че за да си успешен, не е достатъчно само да имаш добри финансови резултати, а да допринасяш и за обществото.

Корпоративната социална отговорност е много широко понятие. Аз бих го дефинирал като принос за обществото. При нас това се изразява в няколко насоки - на първо място Банка ДСК е може би най-важната част от финансовата система на България и клиентите ни трябва да са спокойни за парите си. В момента обсъждаме нов слоган на банката, който гласи “Ние сме първи”. Това, от една страна, включва, че сме банката с най-дълга история, а от друга - най-голямата.

Има и други аспекти на корпоративната социална отговорност и се опитваме да ги обхванем чрез нашата програма “Банка ДСК помага”. Едно от най-основните неща за нас е да помагаме на хора в затруднено положение.

- Вие сам признахте, че бизнесите са тромави, когато става въпрос за това да помагат. Но ги предизвикахте да го направят особено в сегашната ситуация с Украйна. Дошли сте в България именно от Украйна. Каква е оценката ви за реакцията на нашата страна и бизнеса спрямо случващото се?

- Това, че идвам от Украйна, носи едно голямо преимущество - съпричастен съм с това, което се случва там. Не е нещо, което просто виждам по телевизията. Това се случва по улиците, по които съм вървял преди година, някои от сградите, в които съм бил, са разрушени. Понякога виждаме в новините хора, които познаваме.

Един от основните проблеми е именно, че повечето от хората, които взимат решенията, не могат да са съпричастни по този начин и си казват: “Това не е наша работа”.

Но това изобщо не е така, защото, както показва личният ми опит, може да се случи навсякъде и на всеки.

Това, което правим в помощ на Украйна като хора, е невероятно и смятам, че реакцията на обикновените хора може да засрами и политиците, и бизнеса.

От друга страна, ако погледнем в международен план, начинът, по който бизнесът реагира, е невиждан досега - бизнес решенията се вземат, базирани на морални принципи. Компаниите не си тръгват от Русия заради санкции, а на база морални устои.

Като цяло не искам да коментирам политически решения, но смятам, че политиката прилича на бизнеса - и в двата случая се гледа в краткосрочен аспект.

При бизнеса се цели финансов резултат, а при политиците - те да бъдат избрани. Но политиците трябва да имат някаква значима цел, а има много, не само в България, които се провалят в това отношение и се съсредоточават върху това какво да кажат на избирателите, за да гласуват за тях, като подценяват историческото значение на ситуацията. Мисля, че това е жалко.

На европейско ниво вече се взе решение, че бежанците могат да получат т. нар. временен статут на закрила, в същото време повечето страни все още не успяват да го приложат. А това не е толкова трудно - просто трябва да се промени малко начинът на работа. Това показва липса на лидерски качества. Така е не само в политиката, но и при бизнеса. Но за себе си поне мога да кажа, че се опитвам.

- Какво влияние на пазарите и икономиката ще окажат санкциите, наложени от Запада към Русия?

- Санкциите имат два аспекта - политически и икономически. Според мен от политическа гледна точка нямаше друг начин за реакция. Единият вариант беше да се включим във войната физически, което НАТО не иска да направи. Другият вариант е това да се компенсира с икономически санкции.

Икономическите последствия са, че донякъде се връщаме към 50-те години, когато започна студената война - светът ще се раздели на блокове, които до голяма степен няма да си взаимодействат един с друг. Това засилва ефекта на другите два исторически прехода, през които преминаваме в момента - енергийния преход и резултатите от пандемията и влиянието ѝ върху пазара на труда, начина ни на живот и на работа. Сега ни се случва трети преход, така че влиянието ще е огромно. Такива промени се случват веднъж на сто години.

Затова смятам, че ролята на политиците ще е изключително важна, защото някой трябва да излезе и да обясни на хората защо взимат своите решения, защо животът поскъпва и какви са алтернативите. А не виждам поне в Централна и Източна Европа много политици, които са способни да го направят.

Всички тези промени са и причината за високата инфлация в момента - защото предишните структури вече не работят и се нуждаем от нови, а отнема години, докато се приспособим.

- Колко години според вас ще са необходими, за да се приспособим?

- Трудно е да кажа колко точно, но според мен поне 2 до 3 години.

Относно инфлацията е важно да се разбере, че тя отразява промяната в цените. Ако енергията поскъпне от 100 на 150 лв., това е инфлация от 50%. Ако следващата година цената се запази 150 лв., тя пак е скъпа, но вече няма инфлация.

Така че вероятно инфлацията ще достигне пика си тази година, защото тя е резултат от несигурността. Но това не значи, че след това цените ще паднат.

- Смятате ли, че външните фактори са единствената причина за високата инфлация у нас, която вече достигна 10%?

- Няма висока инфлация в България. Инфлацията навсякъде в Европейския съюз е относително еднаква. Най-важният елемент от нея са енергийните цени. Русия е най-големият доставчик на енергия за Европа, което задълбочава проблема. Ситуацията е същата и с останалите стоки - например Украйна е най-големият производител на слънчоглед.

Тези стоки оказват най-голямо влияние по две причини - защото хората усещат поскъпването им веднага и защото всички използват енергия - и хората, и бизнесът, съответно и производството поскъпва.  

Енергията става много скъпа, но това не е само в резултат на войната, а и заради промените в климата. Според мен това е нещо много важно, защото всяко предишно поколение е вярвало, че децата му ще имат по-добър живот от неговия. Но много хора от сегашното поколение не мислят така и това е най-вече заради климатичните промени. Аз имам три дъщери, които на този етап казват, че не искат да имат собствени деца, защото вярват, че ние съсипваме околната среда. Така че ние носим голяма отговорност. И смятам, че войната в Украйна ще ускори прехода към чиста енергия.

- Значи смятате, че Европа може да оцелее и без газа на Русия?

- Да, но не и без да се промени поведението на потребителите. Трябва да се направят жертви. Дългосрочно погледнато, може да се каже, че това са жертви за свободата и бъдещето ни, а поколенията преди нас са правили много по-големи жертви.

- Задава ли се стагфлация у нас?

- Не очаквам да има стагфлация. Това означава липса на икономически растеж, съчетано с висока инфлация. Вторият елемент е налице, но все още сме във фаза на икономически растеж и хората не трябва да се страхуват от безработица.

- Каква е ролята на ЕЦБ в тази ситуация и как тя може да се бори с инфлацията? Може ли да очакваме повишаване на лихвите?

- Задачата на ЕЦБ е именно да поддържа средна инфлация от 2%, а в момента тя е 10%, така че със сигурност трябва да вземе мерки. Вдигането на лихвите е основният инструмент. Пазарите го очакват, страните извън ЕС вече го направиха, така че тези отрицателни лихви, които имаме в момента, ще станат положителни вероятно още до края на тази година.

Освен това по време на пандемията ЕЦБ отпечата повече пари. Мисля, че това постепенно също ще спре.

- Доколко стабилен е банковият сектор в тази ситуация?

-  Сегашната ситуация няма негативно влияние върху банковия сектор, освен ако дадена банка няма големи експозиции в Русия или Украйна, но българските банки нямат такива.

Вдигането на лихвите обикновено оказва позитивно влияние на банковия сектор, все още има икономически растеж и интерес към теглене на кредити, така че бих казал, че секторът е в отлично състояние.

- Възможно ли е да се стигне до отрицателни лихви по депозитите и отказват ли се банките от традиционните депозити?

- Както казах, излизаме от етапа на отрицателни лихви доста по-бързо, отколкото се очакваше. Всички очакваха, че това ще отнеме няколко години, може би не и преди 2025 г. Вероятно до края на 2022 г. вече няма да имаме отрицателни лихви. Но искам да подчертая, че банките страдат от отрицателните лихви не по-малко от потребителите.

- Какви са най-добрите опции за потребителите в момента - как да управляват спестяванията си?

- Най-доброто решение е диверсификация на спестяванията независимо от моментната ситуация. Вторият ми съвет е, че инвестиционната стратегия трябва да отговаря на дългосрочността на спестяванията - има значение дали спестявате за пенсия, или за да си купите кола догодина. Най-лошата стратегия е непрекъснато да се променя портфолиото.

- Всички банки у нас вдигнаха таксите си за почти всички услуги. Защо се наложи това и ще има ли още увеличения?

- Това не е вярно. Банките предлагат три вида услуги - кредитиране, депозити и трансакции, като последните се делят на дигитални и физически. При кредитирането цените спадат. Ние продаваме депозитите си на загуба. При трансакциите дигиталните стават все по-евтини, така че единствените услуги, които поскъпват, са свързани с парите в брой, защото те стават все по-скъпи. Така че потребителите, както и компаниите трябва да са готови да променят поведението си и да преценят дали имат нужда от пари в брой, защото е много по-лесно да се плаща с карта.

Ще дам пример със собствената си съпруга. В нашия апартамент в момента живеят украинци. Съпругата ми отива до банкомата, за да изтегли пари, оплаква ми се, че чака на опашка, дава парите в брой на украинката, която живее при нас, тя се връща в клона на Банка ДСК и ги внася по сметката си. Затова казах на съпругата си следващия път да се обърне към мен и аз ще направя превод по мобилен телефон, който е без никаква такса и става за секунди.

- Удачно ли е на този етап да се прави инвестиция в недвижим имот - да чакаме ли да паднат цените им, или това няма да се случи скоро? 

- Не мисля, че цените ще паднат. Може би ще спрат да се вдигат, но няма да паднат, защото те зависят от дохода на хората и какво могат да си позволят. Ако доходите се вдигат, ще се покачват и цените на имотите. Съотношението между цените на имотите в България, сравнени със средния доход на българина, не се различава от останалите държави. Освен това в момента се вдигат и цените на строителните материали.

Затова аз не мисля, че има балон на имотния пазар, защото това означава, че има необосновано вдигане на цените и че потребителят не може да си ги позволи. Ние сме най-големият кредитор на българския пазар и виждаме, че нашите клиенти нямат затруднения и нямаме проблеми с погасяването на кредити.

Но има предпоставки за това цените да спрат да се покачват, тъй като търсенето намалява.

CV:

- Завършил е Университета по икономически науки в Будапеща, магистър по финанси и счетоводство

- Учил е и в Университета на Саар, Саарбрюкен, Германия, във Виенския университет, Австрия, и в Международния институт за управленско развитие, Лозана, Швейцария

- 2002-2007 г. е председател и главен изпълнителен директор на дъщерното дружество на Комерцбанк в Унгария

- От 2007 г. ръководи дъщерното дружество на Комерцбанк в Москва, а от 2010 г. управлява дивизията на банката за Централна и Източна Европа

- През 2012 г. става председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на украинското дъщерно дружество на ОТП

- От ноември 2020 г. е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ДСК

Вижте всички имоти от портфолиото на Luximmo тук!

Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.

Вие запазихте този имот или селекция в списъка "Любими имоти"
Картата зарежда селектираните имоти