LUXIMMO е част от Stoyanov Enterprises
Luximmo

Къщите в София: имало едно щастливо време

Вестник "Капитал"

23.04.2015

И с къщите е като при хората – някои са орисани да живеят дълго, други ги сполетява неочакван обрат на съдбата, но имат ли късмета да попаднат в грижовни ръце, остават да напомнят за други времена и нрави. На пролетното слънце грейнаха фасадите на няколко от най-щастливите къщи в София и полюбопитствах кой ги обитава и поддържа през второто столетие на живота им.

По някогашната "Царя" – от Орлов мост към софийския "акропол" около Народното събрание, още в първите години на миналия век се оформили виенските черти на европейския лик на младата ни столица. Дължим ги на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, привлечен към общественото ни градоустройство само една година след Освобождението, току-що завършил Академията за изящни изкуства във Виена. В България той строи повече от три десетилетия в стила на късния историзъм, обогатен от модерния тогава югендщил, но същевременно се е придържал и към византийските образци от българската национална архитектура.

След като украсил през 1903 г. южния подстъп към София с къщата на адвоката и дипломат д-р Харалампи Сърмаджиев, три години по-късно той проектира отсреща и дома на Димитър Яблански, градоначалника от края на 19-и век, който е регулирал улиците в центъра и покрайнините, започнал да електрифицира София с белгийска фирма, а с французите прокарал първия електрически трамвай от гарата до пл. "Славейков".

Роден в Ябланица, с военно образование от Русия и икономическо от Париж, той служи на родината си както от фронта и комендантството, така и чрез новоучредени от него и съдружниците му финансови институции, а през 1912–1913 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на Царство България. Сродява се с фамилията на политика и историк Иван Гешов чрез брак с дъщеря му Харитина. В бароково оформения им дом, украсен с уникални скулптури от дворцовия декоратор Андреас Грайс, е вплетена историята на още няколко големи рода строители на нова България – Гешови, Пулиеви, Паница, братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Национализирана и предоставена за китайско посолство, цели четири десетилетия къщата с изящния интериор е грубо унищожавана по повелите на "културната революция". Прокудените по света наследници на Яблански я продават след реституцията на Първа частна банка, а след нейния фалит се сменят различни собственици с единствената цел да я заместят с многоетажно "доходно" здание от нов тип. Намесата на общината предотвратява престъплението, но сградата остава на милостта на улицата и губи малкото останали ценности – кристални огледала и лампи, дърворезби и мрамор, а лампериите и махагонът на вътрешните стълби са използвани за огрев. На стогодишнината й принцесата е обявена за "самосрутваща се" и щеше да сподели съдбата на много други красавици из града, ако не дошла идеята да бъде напълно реставрирана и превърната в елитен частен клуб – може би първият в съвременна София, ако не се смята неуспешният опит със сградата на някогашния Руски клуб и ако никой вече не си спомня за престижния Юнион клуб на софийската интелигенция от времето на Яблански и Вазов.

Два по-малки архитектурни бисери на града (както ги оценил стилистът Джанкранко Фере, наричан "Франк Лойд Райт на италианската мода" заради усета му към архитектурата) се таят на ул. "Сан Стефано" зад високи ъглови сгради. Едната е част от "жилищното каре" на Фридрих Грюнангер и е вписана в парцела на гръцкото дипломатическо представителство в София. Построена още през 1892 г. в неокласически дух за български тютюнопроизводител, тя е имала късмет да бъде купена от посланика Василис Дендрамис през 1929 г. и така са й били спестени горестите на историческите обрати.

Появилата се доста по-късно до нея творба на архитектурния тандем Фингов и Маричков от 1905 г., известна като къща на Вера Дренкова, е образец на сецесиона и също голяма късметлийка да стане "дипломатка". Зад изисканите фасади на двете сгради с гръцки знамена интериорите са обзаведени според стила на епохите им и украсени от по-съвременни гръцки произведения на изкуството. Околното градско пространство е възстановено и поддържано, както подобава на добри стопани на имот между достолепни софийски улици като "Сан Стефано" и "Евлоги Георгиев".

Карето на Грюнангер се затваря малко по-нагоре – на пресечката между "Шейново" и "В. Априлов" – с кокетната къща на Христо Стоянов Камилов, построена по доста еклектичен проект на архитекта през 1907 г., а използвана след 1944 г. за посолство на тогавашната ГДР. Помня я като посивяла и унила преди края на миналия век, но откакто е испанско посолство, е разцъфнала сред градинката си.

До гръцкото консулство на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" 101 се забелязва една много внушителна и съвсем различна по стил къща, която изпраща мълчаливо послание за достойнство, деловитост, но и широта и класичност. От козирката над стилизирани канелюрени колони се вее иранското знаме, а няколкото скулптурни украшения по новоиздигнатата плътна ограда имитират персийски бикове и мозайки, познати ни от берлинския музей Паргамон. В Иранския културен център тук се изучава езикът фарси.

Малцина знаят, че това е бил домът на големия български хирург проф. Александър Станишев, потомък на възрожденски род от Кукуш, споменат от Тончо Жечев в "Българският Великден" заради важната му роля в борбата за църковна независимост. Пет поколения лекари е дало родословното дърво на Нако Станишев, чиито потомци с бежанска орисия все е трябвало да започват отначало. След като завършва в Мюнхен медицина и защитава докторска дисертация с най-високото академично отличие, внукът му Александър прекъсва специализацията си и се връща в родината, за да участва като военен хирург в Междусъюзническата и после в Първата световна война, воден от идеала си за национално обединение.

Получил специалности и опит в няколко университетски клиники и болници в Германия и Швейцария, той основава Хирургическата клиника в София, става декан на Медицинския факултет и ректор на Софийския университет. По време на мандата му университетът чества 50-ия си юбилей и получава изключително световно признание чрез присъствието на научни светила от най-висок ранг и престиж. Самият проф. Станишев става почетен член на няколко европейски университета, на десетки хирургически дружества и академии по цял свят. Междувременно прави над 28 000 операции, публикува над 100 научни труда, а оригиналните му методики са включени в най-важните учебници и присъстват в библиотеките на водещи хирургически клиники на САЩ. С преданост към Хипократовата клетва, с обаяние и тънко чувство за хумор го запомнили по-младите му колеги, които той обучавал и възпитавал.

Домът му винаги е бил гостоприемен, пише в спомените си Драган Тенев, а между най-честите гости бил проф. Александър Балабанов, изтъкнатият демократ Григор Василев, юристът Панайот Денев, осмелил се да го защитава пред зловещия "народен съд". Във вина му било вменено няколкомесечното му участие в последното правителство преди 9 септември 1944 г., което той приел единствено като опит да помогне за спасяване на отечеството от огъня на настъпващите събития. На редовния си конгрес през 1946 г. световният елит на хирурзите със ставане на крака и едноминутно мълчание почита паметта на трагично и необяснимо защо загиналия свой колега.

На същия ред по булеварда след десетина номера очаквах да се порадвам на една почти дворцова фасада, в която беше полското търговско представителство. Уви, зад обраслата градина и бухналите дървета сега цари упадък и немара. По нищо не личи кой (и дали) стопанисва някогашната фамилна къща на единия от тримата братя Чапрашикови – търговците, открили европейски пазари за българските тютюни. Наследници на две поколения тютюнотърговци от Дупница, по-малките - Стефан и Крум, завършват право във Франция, но батко им Александър предпочел военната кариера. Обратите в съдбите на братята му го карат да стане помощник на най-малкия, Крум, в търговията с тютюни. Именно Александър построява къщата в стил "палацо" на номер 125, но не успява да плати дълговете си до идването на новата власт, която го арестува, отнема му имуществото и го изселва в Лясковец. Загубва и съпругата си, а децата му остават без покрив и са приютени от приятели. Дъщерята Ана, художничка, рисува портрети за колкото да преживява, когато и тя се разболява. Представителната къща, построена със замаха на успешния някога бизнес, не само остава без наследници, но явно се оказва непосилна за поддръжка дори от търговска дейност на национално ниво. Кои ли ще са следващите й собственици, ако не бъде обречена на "саморазрушение"?

Друга една импозантна софийска къща с две фасади, оформящи ъгъла между бул. "Васил Левски" и ул. "Иван Вазов", май също не е случила на собственици. Има крайно занемарен вид, след като през нея са минали чехословашко, после иранско посолство. Личи си, че вече не е обгрижвана от дипломати. Прочетох, че е построена между 1906 и 1910 г. за частен дом... на кого ли – отдавна забравен, щом името му не фигурира дори и в архивите. А е обявена за архитектурен паметник, с тези изчистени сецесионови растителни орнаменти и архитектурни елементи, преминаващи в красивите арки на масивна ограда. Изглежда по-висока от два етажа, навярно заради доминиращия среден ризалит и големия фриз на таванския етаж под дървена стряха върху конзоли. Какъв ли е бил интериорът в началото? Ако не е отдавна разграбен, са го съсипали течовете, които личат на много места. Дали защото е била обитавана от нашумялата напоследък фирма "Водстрой 98" АД?

Минавам по ул. "Славянска", където на №12 помня една много странна стара къща, пременена вече като консулство на Исландия, както сочи табелата. Като паметник на културата се води "арменска къща", построена през 1912 г., на два етажа, с еркери, балкон и силно раздвижен тавански полуетаж, а входното преддверие е покрито с красива мозайка. До нея сигурно е имало друга вековна красавица, но сега зее само паркинг. Отсреща й все още стои друг един архитектурен шедьовър – за следваща разходка.

Последният ни дипломатически жест в тази мисия е към посолството на Египет, което се помещава в дома на друг един от строителите на нова България – юристът политик Димитър Тончев, мечтал за "независима държава с обединен и свободен народ". Съвсем наскоро в Софийския университет по повод 155 години от рождението му бе почетен с тържествена сесия неговият научен принос към гражданското право. Завършил е Юридическия факултет в Одеса с финансовата помощ на благодетелни съграждани от родния му Калофер. Бил е подпредседател и председател на Народното събрание, а и министър на правосъдието. От 1900 г. е действителен член на Българското книжовно дружество (БАН). Избиран е десет пъти за народен представител и е участвал в пет правителства, като е преживял и понесъл възходите и паденията в новата българска история. Между многото му трудове, изучавани и до днес, е осемтомен коментар на Закона за задълженията и договорите.

Няма запазени данни за точната година, нито за проектанта на изисканата къща на ул. "6 септември" 5, характерна за европейска София и за интелектуалния стил, утвърждавал се през първите десетилетия на 20-и век. Но сегашните й стопани явно умеят да ценят образците на различната култура, изхождайки от възпитанието си в своята.

Разгледайте луксозни къщи за продажба и под наем в София

Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.

Вие запазихте този имот или селекция в списъка "Любими имоти"
Картата зарежда селектираните имоти